Общи търговски условия на автомобилните превозвачи на товари
Чл.1. За целите на настоящите общи търговски условия на автомобилните превозвачи на товари:
1. „професия автомобилен превозвач на товари“ означава дейността, осъществявана от всяко предприятие, превозващо товари за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства или състав от превозни средства;
2. „международен превоз“ означава:
2.1. пътуване с товар, което се извършва от превозно средство, чиито място на отпътуване и място на пристигане са в две различни държави-членки, със или без транзитно преминаване през една или повече държави-членки или трети държави,
2.2. пътуване с товар, което се извършва от превозно средство от държава-членка до трета държава или обратно, със или без транзитно преминаване през една или повече държави-членки и трети държави,
2.3. пътуване с товар, което се извършва от превозно средство между трети държави, с транзитно преминаване през територията на една или повече държави-членки; или
2.4. празни курсове, направени във връзка с превоза, посочен в пунктове 2.1.; 2.2. и 2.3.
3. „превозно средство“ означава моторно превозно средство, което е регистрирано в държава-членка, или състав от превозни средства, като най-малко моторното превозно средство от състава е регистрирано в държава-членка, и които се използват изключително за превоз на товари;
Чл.2. Обсег на валидност
Тези Общи търговски условия се прилагат за всички договори за международен автомобилен транспорт на стоки, извършени от членове на СМП България, които изрично са ги посочили за приложими. С даването на заявката за транспорт възложителят потвърждава, че е запознат с тези общи търговски условия, изрично ги признава и ги приема изцяло като съдържание на договора. Мълчанието на възложителя във всеки случай важи като съгласие. Търговски условия в заявката за транспорт и други търговски условия на възложителя не могат да се противопоставят на настоящите общи търговски условия и са изключени за конкретната правна сделка. Тези Общи търговски условия важат и тогава, когато възложителят за първи път е научил за тяхното приложение в потвърждението от превозвача на заявката на възложителя (товародателя).
Общите търговски условия за превозвачи важат във вътрешния транспорт при международния автомобилен превоз на товари и при каботажните превози, които се извършва от превозвачи, членове на Съюза на международните превозвачи (СМП) България, които изрично са ги посочили за приложими.
Общите търговски условия за превозвачи имат предимство пред всички търговски обичаи.
Общите търговски условия за превозвачи нямат предимство пред императивните законови разпоредби на приложимото към договора за превоз право.
Чл.3. Задължения на превозвача
Превозвачът изпълнява услугите си с грижа на добрия търговец. При това той защитава интереса на възложителя (товародателя).
Чл.4. Страни по договора
Договорът за превоз се сключва изключително между превозвача и възложителя. Водачи, подизпълнители или други лица, придружаващи транспорта, не са упълномощени да правят договорни уговорки, обвързващи превозвача, нито да изключват приложението на настоящите Общи условия.
Изменения или допълнения на поръчката (също и допълнителни поръчки) се договарят изключително с превозвача. Подобни изменения на поръчката и други съобщения, които не се договарят с превозвача, а са предадени на сътрудници на превозвача, подизпълнители или друг персонал от водачи или придружители, не ангажират превозвача.
Чл.5. Приемане за транспорт и доставяне на стоки
Стоките се приемат за транспорт и предават/доставят от превозвача в сроковете и на мястото, уговорени в договора за превоз.
Страните приемат, че стоката е доставена точно, ако не е договорено изрично нещо друго, когато е предоставена за разтоварване на предвиденото за разтоварване място и на отговарящото за разтоварването лице. Най-късно към този момент приключва отговорността на превозвача, по договора за превоз.
Уговорки на възложителя с неговия контрагент по договора за продажба на стоки няма действие спрямо превозвача.
Чл.6. Задължение на възложителя за информиране
Възложителят е длъжен да информира най-точно и пълно превозвача при даването на поръчката за съдържанието на товара. Всички специални изисквания към превоза на стоката трябва да бъдат изчерпателно посочени от възложителя. Информацията за транспортираната стока трябва да се предостави директно на превозвача, а не на водача, подизпълнителя или друг персонал от водачи или придружители.
Превозвачът трябва също да бъде информиран, ако съдържанието /част от пратката/ представляват опасни или развалящи се стоки. Във всеки случай превозвачът има право на незабавно разтоварване и складиране на ценни вещи или опасни или развалящи се стоки, за които не е информиран, за сметка и риск на възложителя.
Ако възложителят наруши задължението си за информиране, той отговаря пред превозвача за всички свързани с това разходи и щети. Възложителят отговаря и когато вредите са нанесени на лицата, материалите или на други стоки, които превозвачът превозва.
Възложителят поема разноските, които биха произлезли от недостатък на опаковката на стоката, освен ако този недостатък е бил видим към момента на приемането на стоката за превоз, или превозвачът е бил писмено известен за недостатъка.
Промяна от страна на възложителя на информацията относно стоката дава право на превозвача незабавно да откаже по-нататъшното изпълнение на целия транспорт.
Ако транспортът не се изпълни изобщо или докрай, претенцията за превозното възнаграждение на превозвача продължава да съществува наред с евентуални претенции за обезщетение. Възложителят отговаря за всички вреди, които възникнат за превозвача от неправилно или погрешно описание на транспортираната стока и тогава, когато възложителят не е знаел за тях, но е могъл и е бил длъжен да ги знае.
Чл.7. Отказ на заявката за превоз
При отказ на транспортната заявка от възложителя по-малко от 24 часа преди планираното начало на транспорта, превозвачът има право на цялото договорено възнаграждение, ако отказът е направен от възложителя (товародателя), без това да е по вина на превозвача. Освен това възложителят (товародателят) трябва да обезщети превозвача за всички разходи и – в случай на вина на възложителя – за всички щети, възникнали от сторнирането на транспортанта поръчка от възложителя.
Чл.8. Превозни документи
Възложителят е длъжен да предаде на превозвача, най-късно при товаране на стоката всички придружителни документи, които са необходими на превозвача за извършването на транспорта на съответната стока и изпълнението на митническите и другите административни предписания до доставянето на получателя.
Възложителят отговаря за правилността и пълнотата на тези документи, като за превозвачът не съществува задължение да провери верността на документите, както и дали информацията е пълна и точна.
Възложителят е длъжен да обезщети превозвача за всички щети и разходи, свързани с предаването на неверни или непълни документи.
Чл.9. Проверка на съдържанието на пратката, установяване на брой и тегло
Превозвачът по всяко време има право, но не е длъжен, да провери дали товарът съответства на данните на възложителя и дали стоките се предават въз основа евентуално валидните специални предписания. Ако превозвачът установи, че товарът не отговаря на информацията, предоставена от възложителя, превозвачът има право да прекрати превоза. Възложителят трябва да се уведоми за това.
Ако възложителят не предприеме незабавно мерки за по-нататъшния надлежен превоз, превозвачът има право на незабавно разтоварване и складиране за сметка и риск на възложителя. Възложителят отговаря пред превозвача за всички възникнали от това разходи и щети.
В този случай превозвачът може по свой избор евентуално и да разпореди продажбата на стоките според приложимото към договора за превоз право.
Чл.10. Задължения на възложителя
Възложителят е изключително отговорен за редовното и сигурно опаковане на транспортираната стока, в противен случай отговаря пред превозвача за всяка възникнала от това щета, независимо от формата на вина на възложителя.
Възложителят е отговорен пред превозвача за щетите, нанесени на лицата, материалите или на други стоки, както и за разноските, които биха произлезли от недостатък на опаковката на стоката, освен ако този недостатък е бил видим или известен на превозвача в момента на приемането на стоката за превоз, и той не е направил възражения по този повод.
Видимят недостатък може да бъде установен при обикновен оглед, без необходимост от специални познания за стоката, присъщите й качества и вида на опаковката. Счита се, че недостатъкът е известен на превозвача, ако е бил вписан в товарителницата за превоз.
Чл.11. Натоварване и разтоварване на стоките
Стоките трябва да се натоварят, респ. разтоварят от възложителя, изпращача или получателя. При сътрудничество на водачи, помощен персонал или подизпълнители или техните водачи или помощен персонал при натоварването или разтоварването, тези лица отговарят като помощници на възложителя или изпращача. Но ако с превозвача се договори изрично и писмено най-късно преди началото на натоварването или разтоварването, че превозвачът трябва да отговаря за натоварването, респ. разтоварването, то превозвачът отговаря за редовното натоварване и може да начисли за това отделно възнаграждение.
Уговорки за задължение за товарене или разтоварване с водача, подизпълнител или друг персонал от водачи или придружители не ангажират превозвача.
Чл.12. Претоварване
Ако превозвачът извършва натоварването, той има право да откаже продължаването на натоварването при заплаха от претоварване. Ако въпреки това възложителят настоява натоварването да продължи, превозвачът може да откаже изпълнението на целия транспорт и отново да разтовари стоката с риск и на разходи на възложителя.
При установяването на претоварване на натоварена от превозвача стока, превозвачът може да поиска от възложителя разтоварването на свръхтеглото за сметка на възложителя. Ако това не стане веднага или ако претоварването се установи по време на пътя, превозвачът може да разтовари свръхтеглото за сметка и риск на възложителя. Разтоварената част се предоставя на възложителя. Ако той не даде указания в разумен срок, превозвачът може да складира стоката за сметка и риск на възложителя и по свой избор евентуално да разпореди продажбата на стоките според приложимото право към договора за превоз.
Във всеки случай възложителят отговаря при установено претоварване – също и при неизпълнение на транспорта – за цялата превозна такса. Превозвачът може да калкулира по сметката на възложителя допълнително всички възникнали специално за претоварването, вземането и изпълнението на указанията и разтоварването разходи. Освен това възложителят отговаря пред превозвача за всяка свързана с претоварването щета.
Чл.13. Срок за натоварване и предаване, срокове на доставка
Срокове за натоварване и предаване, както и срокове за доставка са винаги незадължителни за превозвача. Ако натоварването, разтоварването или доставянето трябва да станат в определени срокове, това трябва да се договори доказуемо писмено с превозвача при изричното указание, че не се приема забавено натоварване, разтоварване или предаване. Не е достатъчно само оповестяването на определени дати за натоварване, разтоварване или срокове за доставка.
Ако се надхвърли договорен срок за натоварване и предаване или началото на превоза се забави поради обстоятелства, намиращи се в сферата на възложителя (при което изпращач и получател се вменяват на възложител) възложителят трябва да плати почасова надница, която се изчислява върху договореното възнаграждение за превоза, и освен това напълно да обезщети възникналите за превозвача от забавянето щети (напр. празни курсове, престои и т.н.).
Промени на договорените срокове за товаро-разтоварване или срокове на доставка представляват промяна на първоначално дадената поръчка. Веднъж определени срокове за товаро-разтоварване, могат да бъдат променени само с писмено съгласие на превозвача.
Ако получателят откаже приемането на товара, превозвачът има право за обратния превоз на подходящо възнаграждение от неговия възложител в размер на договорената превозна цена.
Чл.14. Средства за натоварване
Превозвачът не отговаря за предаденото му допълнително оборудване за натоварване на стоката, като например палети. Във всеки случай превозвачът не е задължен да се грижи за връщането на предаденото му оборудване за натоварване. Ако той поеме връщането на оборудването за натоварване, има право на разходи, които трябва да се договорят между него и възложителя.
Чл.15. Плащане на превозното възнаграждение (навло)
Навлото (възнаграждението на превозвача) подлежи на плащане плюс евентуални допълнителни разходи, които обаче трябва да бъдат съобщени на подробно преди сключването на договора.
В случай на просрочено плащане трябва да се плати законната лихва за забава, съгласно приложимото право, но не по-малко от 10% годишно. Освен това възложителят е длъжен да поеме изцяло допълнителните разходи за поканата за доброволно изпълнение, както и разходите, свързани с принудителното изпълнение на непогасеното вземане.
Чл.16. Забрана за прихващане на взаимни задължения
Възложителят няма право да прихваща вземания към превозвача с вземанията на превозвача по договора за превоз, освен ако тези тези насрещни вземания изрично са признати писмено от превозвача или са установени с влязло в сила решение.
Чл.17. Отговорност на превозвача извън обсега на приложение на CMR
Възложителят е длъжен в онези случаи, които не подлежат на задължителните разпоредби на CMR, да претендира писмено и обосновано пред превозвача за евентуална материална щета в рамките на 21 дни от деня, в който транспортът е трябвало да започне според уговорката или е започнал.
Превозвачът не отговаря за щети, които се дължат на обстоятелства, които не са в негов контрол, които произтичат от естеството или опаковката на транспортираната стока, или обстоятелството, че натоварването или разтоварването е извършено изцяло от възложителя/получателя на товара.
Чл.18. Подведомственост и приложимо право
Всички спорове, породени от договор за автомобилен превоз, към който се прилагат настоящите общи условия, или отнасящи се до такъв договор за превоз, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, ще бъдат разрешавани от Арбитражния съд при Асоциацията за развитие на правото в гр. Пловдив, съобразно с неговия Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения. Настоящата арбитражна клауза не възпрепятства страните по договора за превоз за решаването на своите спорове да сезират държавни съдилища. В този случай международна компетентност имат както съдът по седалище на превозвача, така и съдът по седалище на възложителя на превоза. Избор на ищеца е до кой от тези съдилища ще отнесе спора.
Към договорите за превоз, към които са приложими настоящите общи условия, се прилага българското право.
Чл.19. Защита на данните
Превозвачът има право да събира, съхранява и обработва лични данни, които се предоставят от изпращача или получателя във връзка с извършваните от превозвача услуги и/или са необходими на превозвача за извършваните услуги. Превозвачът има право по искане на властите (особено митническите власти) и държавните институции да им ги съобщава в определените от закона рамки.
Чл.20. Други
Общите търговски условия на възложителя или условията на заявката на възложителя не се прилагат за конкретната заявка и нямат предимство пред настоящите общи търговски условия и тогава, когато е отбелязано друго в заявката, търговските условия или други формуляри или документи на възложителя.
Ако отделни разпоредби станат недействителни поради противоречие с императивни нормативни разпоредби (напр. разпоредбите на CMR) от това не се засяга целият договор.
Allgemeine Geschäftsbedingungen der Güterkraftverkehrsunternehmer
Art. 1 Für die Zwecke dieser allgemeinen Geschäftsbedingungen der Güterkraftverkehrsunternehmer:
1. „Beruf des Güterkraftverkehrsunternehmers“ ist die Tätigkeit jedes Unternehmens, das im gewerblichen Verkehr die Güterbeförderung mit Kraftfahrzeugen oder mit Fahrzeugkombinationen ausführt;
2. „internationaler transport“ bedeutet:
2.1. eine beladen zurückgelegte Fahrt eines Fahrzeugs, bei der sich der Ausgangspunkt und der Bestimmungsort in zwei Mitgliedsstaaten befinden, mit oder ohne Transit durch einen oder mehrere Mitgliedstaaten oder Drittländer,
2.2. eine beladen zurückgelegte Fahrt eines Fahrzeugs von einem Mitgliedsstaat in ein Drittland oder umgekehrt, mit oder ohne Transit durch einen oder mehrere Mitgliedstaaten oder Drittländer,
2.3. eine beladen zurückgelegte Fahrt eines Fahrzeugs zwischen Drittländern mit Transit durch das Hoheitsgebiet eines oder mehrerer Mitgliedstaaten, oder
2.4. Leerfahrten, die in Verbindung mit der im Punkt 2.1; 2.2. und 2.3 genannten Beförderung, durchgeführt sind.
3. „Fahrzeug“ ist das in einem Mitgliedstaat amtlich zugelassene Kraftfahrzeug oder eine Fahrzeugkombination, bei der zumindest das Kraftfahrzeug in einem Mitgliedstaat amtlich zugelassen ist, sofern sie ausschließlich für die Güterbeförderung verwendet werden;
Art. 2. Geltungsbereich
Diese Allgemeinen Geschäftsbedingungen werden für alle Verträge für internationalen Güterbeförderungsverkehr, durchgeführt von den Mitgliedern der Union der Internationalen Verkehrsunternehmer /UIV/ Bulgarien, angewendet, die von denen explizit für geltend genannt sind. Mit der Übergabe des Transportauftrages bestätigt der Auftraggeber, daß er mit diesen allgemeinen Geschäftsbedingungen vertraut ist, daß er sie ausdrücklich anerkennt und völlig als Inhalt des Vertrages annimmt. Das Schweigen des Auftraggebers gilt in jedem Fall als Zustimmung. Geschäftsbedingungen im Transportauftrag und andere Geschäftsbedingungen des Auftraggebers können nicht diesen allgemeinen Geschäftsbedingungen entgegengesetzt werden und sind für die konkrete Rechtshandlung ausgeschlossen. Diese Allgemeinen Geschäftsbedingungen gelten auch dann, wenn der Auftaggeber zum ersten Mal für ihre Anwendung in der Auftragsbestätigung des Verkehrsunternehmers an dem Auftraggeber /dem Versender/ erfahren hat.
Die allgemeinen Geschäftsbedingungen für Verkehrsunternehmer gelten im Binnenverkehr, beim internationalen Güterbeförderungsverkehr und bei der Kabotagebeförderung, durchgeführt von Verkehrsunternehmern, Mitglieder der Union der internationalen Verkehrsunternehmer /UIV/ Bulgarien, die von denen explizit für geltend genannt sind.
Die allgemeinen Geschäftsbedingungen für Verkehrsunternehmer haben Vorrang vor allen Handelsgepflogenheiten.
Die allgemeinen Geschäftsbedingungen für Verkehrsunternehmer haben keinen Vorrang vor den zwingenden Rechtsvorschriften des zum Beförderungsvertrag anzuwendenden Rechts.
Art.3 Verpflichtungen des Verkehrsunternehmers
Der Beförderer erbringt seine Dienstleistungen bei Beachtung der Sorgfalt eines ordentlichen Kaufmanns. Dabei schützt er die Interessen des Auftraggebers /des Versenders/.
Art.4 Vertragsparteien
Der Beförderungsvertrag wird ausschließlich zwischen dem Beförderer und dem Auftraggeber geschlossen. Fahrer, Unterauftragnehmer oder andere Personen, die die Beförderung begleiten, sind nicht befugt, vertragliche Vereinbarungen zu machen, die den Beförderer binden, oder die Anwendung dieser Allgemeinen Geschäftsbedingungen auszuschließen.
Änderungen und Ergänzungen des Auftrages /sowie auch zusätzliche Aufträge/ werden ausschließlich mit dem Beförderer abgestimmt. Solche Änderungen des Auftrages und andere Mitteilungen, die mit dem Beförderer nicht abgestimmt sind, sondern an Mitarbeiter des Beförderers, Unterauftragnehmer oder anderes Personal von Fahrern oder Begleitern übermittelt sind, verpflichten den Beförderer nicht.
Art.5 Annahme für Beförderung und Auslieferung von Waren
Die Waren werden vom Verkehrsunternehmer für Beförderung angenommen und übergegeben / ausgeliefert in den Fristen und an der Stelle , die im Beförderungsvertrag abgestimmt sind.
Die Vertragsparteien nehmen an, daß die Ware genau geliefert ist, sofern nicht ausdrücklich anders vereinbart, wenn sie an der vorgesehenen Entladestelle und der verantwortlichen Person für Entladung übergeben ist. Spätestens zu diesem Zeitpunkt endet die Verantwortung des Verkehrsunternehmers nach dem Beförderungsvertrag.
Abstimmungen des Auftraggebers mit seinem Vertragspartner im Kaufvertrag der Waren haben keine Wirkung gegenüber dem Verkehrsunternehmer.
Art.6. Informationspflicht des Auftraggebers
Der Auftraggeber ist verpflichtet ganz genau und vollständig den Beförderer bei der Übergabe des Auftrages über die Art der Ladung zu informieren. Alle besondere Vorschriften zur Beförderung der Ware sollen ausdrücklich vom Auftraggeber erwähnt werden. Die Information über die beförderte Ware soll direkt dem Verkehrsunternehmer gegeben werden, und nicht dem Fahrer, dem Unterauftragnehmer oder anderem Personal von Fahrern oder Begleitern.
Der Beförderer soll auch informiert werden, wenn die gelieferte Ware / oder Teil der Sendung/, Gefahrgut oder leicht verderbliche Ware ist. In jedem Fall hat der Beförderer Recht für unverzügliche Entladung und Lagerung von Wertgegenständen, Gefahrgut oder leicht verderblichen Waren, über die er nicht informiert ist, auf Kosten und Risiko des Auftraggebers.
Wenn der Auftraggeber seinen Verpflichtungen zu informieren nicht nachkommt, so ist er vor dem Beförderer für alle damit verbundenen Kosten und Schäden verantwortlich. Der Auftraggeber ist auch dann verantwortlich, wenn die Schäden an Personen, Materialien oder anderen Waren, die der Beförderer transportiert, verursacht sind.
Der Auftraggeber übernimmt Kosten, die aus Mangel an der Verpackung der Ware entstanden sind, außer wenn dieser Mangel zum Zeitpunkt der Übernahme der Ware für Beförderung sichtbar war, oder wenn der Beförderer schriftlich für diesen Mangel informiert war.
Änderung der Information, die die Ware betrifft, seitens des Auftraggebers gibt dem Beförderer das Recht, unverzüglich den weiteren Transport abzusagen. Wenn er überhaupt nicht oder nicht bis zum Ende ausgeführt wird, bleibt der Anspruch für die Fracht, zusammen mit eventuellen Ansprüchen für Entschädigungen. Der Auftraggeber ist für alle für den Beförderer entstehenden Schäden verantwortlich, die wegen unrichtiger oder fehlerhafter Beschreibung der beförderten Ware aufkommen, auch dann, wenn die Information für den Auftraggeber unbekannt war, aber er konnte oder war verpflichtet diese zu kennen.
Art.7 Absage des Beförderungsauftrages
Bei Absage des Beförderungsauftrages vom Auftraggeber weniger als 24 Stunden vor dem geplanten Anfang der Beförderung, hat der Beförderer das Recht auf die ganze, vertraglich abgestimmte Fracht, wenn die Absage vom Auftraggeber /dem Versender/ gemacht ist, und der Beförderer keine Schuld dafür trägt. Außerdem soll der Auftraggeber /der Versender/ den Beförderer für alle Kosten und Schäden entschädigen, falls der Auftraggeber Schuld hat und wenn diese Schäden vom Stornieren des Ladeauftrages verursacht sind.
Art.8 Transportdokumente
Der Auftraggeber ist verpflichtet, spätestens bei der Beladung der Ware, dem Beförderer alle Begleitpapiere zu übergeben, die er für die Ausführung der Beförderung der entsprechenden Ware und für die Anwendung der Zollvorschriften und der anderen Verwaltungsvorschriften bis zur Lieferung der Ware beim Empfänger braucht.
Der Auftraggeber ist für die Richtigkeit und für die Vollständigkeit dieser Unterlagen verantwortlich, indem für den Beförderer keine Pflicht für Nachprüfung der Richtigkeit, sowie auch der Vollständigkeit und der Genauigkeit der Information existiert.
Der Auftraggeber ist verpflichtet den Beförderer für alle Schäden und Kosten, die mit der Übergabe von unrichtigen und unvollständigen Dokumenten verbunden sind, zu entschädigen.
Art.9 Überprüfung des Inhaltes der Ware, Festlegung von Stückzahl und Gewicht
Der Verkehrsunternehmer hat zu jedem Zeitpunkt das Recht, ist aber nicht verpflichtet, zu prüfen, ob die Ladung der Angaben des Auftraggebers entspricht und ob die Waren entsprechend der eventuell gültigen speziellen Anforderungen zu übergeben sind. Wenn der Beförderer feststellt, daß die Ware mit den Anweisungen des Auftraggebers nicht übereinstimmt, so hat der Verkehrsunternehmer das Recht von der Erfüllung des Beförderungsvertrages zurückzutreten. Der Auftraggeber soll darüber informiert sein.
Wenn der Auftraggeber nicht sofortige Maßnahmen für die weitere reibungslose Beförderung ergreift, ist der Verkehrsunternehmer berechtigt, gleich zu entladen und auf Kosten und Risiko des Auftraggebers zu lagern. Der Auftraggeber haftet für alle daraus entstandenen Kosten und Schäden.
In diesem Fall kann der Verkehrsunternehmer nach seiner Wahl eventuell auch Verkauf der Waren entsprechend der zum Vertrag anzuwendenden Recht anordnen.
Art. 10 Verpflichtungen des Auftraggebers
Der Auftraggeber ist überaus verantwortlich für das regelmäßige und sichere Verpacken der beförderten Ware, andernfalls haftet er vor dem Beförderer für jeden daraus entstandenen Schaden, unabhängig von der Form der Schuld des Auftraggebers.
Der Auftraggeber haftet vor dem Beförderer für Schäden an Personen, Materialien und andere Waren, sowie auch für die Kosten, die aus Mangel an der Verpackung der Ware stammen, es sei den dieser Mangel war sichtbar oder bekannt dem Beförderer zum Zeitpunkt der Übernahme der Ware für Transport, und er hat keinen Einspruch dagegen eingelegt.
Der sichtbare Mangel kann bei einer einfachen Übersicht festgestellt werden, ohne Notwendigkeit von speziellen Kenntnissen über die Ware, ihre eigene Eigenschaften und Verpackungsart. Man ist der Ansicht, daß der Mangel dem Beförderer bekannt ist, wenn er im Frachtbrief vermerkt ist.
Art. 11 Beladung und Entladung der Waren
Die Waren sollen vom Auftraggeber, Absender oder vom Empfänger geladen, bzw. entladen werden. Bei Hilfe von Fahrern, Mitarbeitern und Unterauftragnehmern oder ihren Fahrern oder Mitarbeitern bei der Beladung und Entladung, haften diese Personen als Gehilfe des Auftraggebers oder des Absenders. Aber wenn der Beförderer spätestens vor dem Beginn der Beladung oder Entladung ausdrücklich und schriftlich vereinbart hat daß er für die Beladung / Entladung verantwortlich ist, dann haftet der Beförderer für die richtige Verladung und kann dafür separate Vergütung berechnen.
Abstimmungen in Bezug auf die Pflicht für Beladung / Entladung mit dem Fahrer, Unterauftragnehmer oder anderen Mitarbeitern – Fahrer oder Begleiter – verpflichten den Beförderer nicht.
Art. 12 Überlastung
Wenn das Beladen vom Beförderer verrichtet wird, hatt er dann Recht, das weitere Beladen bei Gefahr von Überlastung abzusagen. Wenn der Auftraggeber trotzdem darauf beharrt, daß weitergeladen wird, kann der Beförderer die Erfüllung des ganzen Transportes abzusagen und die Ware wieder zu entladen, auf Risiko und Kosten des Auftraggebers.
Beim Feststellen von Überlastung der vom Beförderer geladenen Ware, kann der Beförderer vom Auftraggeber das Übergewicht auf Kosten des Auftraggebers zu verlangen. Wenn das gleich nicht passiert, oder wenn die Überlastung während der Fahrt festgestellt wird, kann der Beförderer das Übergewicht auf Kosten und Risiko des Auftraggebers entladen. Der entladene Teil der Ware wird dem Auftraggeber zu Verfügung gestellt. Wenn er keine Anweisungen in einer vernünftigen Frist gibt, kann der Beförderer die Ware auf Kosten und Risiko des Auftraggebers lagern und nach seiner Wahl eventuell auch Verkauf der Waren entsprechend der zum Vertrag anzuwendenden Recht anordnen.
In jedem Fall ist der Auftraggeber bei festgestellte Überlastung für die ganze Fracht verantwortlich – sowie auch bei Nichterfüllung des Transportes. Der Verkehrsunternehmer kann zusätzlich alle speziell in Bezug auf die Überlastung, Erfüllung der Hinweise und Entladung entstandenen Kosten berechnen. Außerdem haftet der Auftraggeber vor dem Beförderer für jeden Schaden, der mit der Überlastung verbunden ist.
Art. 13 Fristen für Beladen und Übergabe, Lieferfristen
Belade-und-Übergabefristen, sowie auch Lieferfristen sind für den Beförderer immer unverbindlich. Wenn das Beladen, Entladen oder Liefern in bestimmten Fristen passieren soll, soll das beweisbar schriftlich mit dem Beförderer vertraglich abgestimmt werden, mit dem ausdrücklichen Hinweis, daß kein verspätets Beladen, Entladen oder Übergabe zu akzeptieren ist. Nur die Angabe von bestimmten Terminen für Beladen und Entladen oder Lieferfristen ist nicht ausreichend.
Wenn die abgestimmte Frist für Beladen und Übergabe überschritten wird, oder wenn der Beginn der Beförderung wegen Umständen verschoben wird, die sich im Bereich des Auftraggebrers befinden /wobei Absender und Empfänger dem Auftraggeber zu verhängen sind/, soll der Auftraggeber zusätzlicher Stundenlohn, außer der Fracht, bezahlen und außerdem vollständig alle für den Verkehrsunternehmer vom Verzug entstandenen Schäden kompensieren /z. B. Leerfahrten, Standgelder usw./.
Änderung der vereinbarten Fristen für Be-und Entladen oder der Lieferfristen bedeutet Änderung des zuerst gegebenen Auftrags. Einmal abgestimmte Be-und Entladefristen können nur mit schriftlicher Einwilligung des Beförderers geändert werden.
Wenn der Empfänger die Übernahme der Ware verweigert, hat der Beförderer Recht auf den Rücktransport mit passender Vergütung von seinem Auftraggeber in der Höhe der abgestimmten Fracht.
Art. 14 Lademittel
Der Beförderer haftet nicht für die ihm übergebene zusätzliche Ausstattung zum Beladen der Ware, wie z. B. Paletten. Jedenfalls ist der Beförderer nicht verpflichtet sich um die Rückgabe der ihm übergebenen Lademittel zu kümmern. Wenn er die Rücklieferung der Lademittel übernimmt, hat er Recht auf Kosten, die zwischen ihm und dem Auftraggeber zu vereinbaren sind.
Art. 15 Zahlung der Beförderungsvergütung /Fracht/
Die Fracht /die Vergütung des Beförderers/ unterliegt einer Auszahlung, zusammen mit den eventuellen zusätzlichen Kosten, die aber ganz ausführlich vor dem Abschließen des Vertrages mitgeteilt werden sollen.
Bei Zahlungsverzug soll der rechtlich vorgeschriebene Verzugszins bezahlt werden, aber nicht weniger als 10% jährlich. Außerdem ist der Auftraggeber verpflichtet völlig die zusätzlichen Kosten für die Aufforderung für freiwillige Befolgung zu übernehmen, sowie auch die Kosten, die mit der Zwangsvollstreckung des ausstehenden Betrags verbunden sind.
Art. 16 Verbot für Verrechnung gegenseitiger Forderungen
Der Auftraggeber hat kein Recht Forderungen zum Beförderer mit den Forderungen des Beförderers nach Beförderungsvertrag zu verrechnen, außer wenn diese Gegenansprüche ausdrücklich schriftlich vom Beförderer anerkannt sind, oder aufgrund eines rechtskräftigen Urteils festgelegt sind.
Art. 17 Verantwortung des Beförderungsunternehmers außerhalb des CMR – Geltungsbereiches
Der Auftraggeber ist in diesen Fällen verpflichtet, die den obligatorischen CMR-Bestimmungen nicht unterliegen, schriftlich und begründet im Rahmen von 21 Tagen vom Tag in welchem die Beförderung nach der Vereinbarung anfangen sollte oder angefangen ist, vor dem Beförderer Anspruch für einen eventuellen Materialschaden zu erheben.
Das Beförderungsunternehmen haftet nicht für Schäden, die der Umstände außerhalb seiner Kontrolle zu verdanken sind, die aus der Art der Verpackung der beförderten Ware oder aus dem Umstand, daß das Beladen oder Entladen völlig vom Auftraggeber / Empfänger der Ladung durchgeführt wird, stammen.
Art. 18 Gerichtliche Zuständigkeit und anwendbares Recht
Alle Streite, die aus dem Beförderungsvertrag für Sraßengüterverkehr entstanden sind, bei welchem die vorliegenden allgemeinen Beförderungsbedingungen angewendet werden, oder einen solchen Beförderungsvertrag betreffen, einschließlich die Streite, entstanden oder betreffend seine Auslegung, Unwirklichkeit, Ausführung oder Unterbrechung, sowie auch die Streitigkeiten über Auffüllung der Vertragslücken, oder die Anpassung des Vertrages an neuentstandene Ümstände, werden vom Schiedsgericht beim Verband für Entwicklung des Rechts in der Stadt Plovdiv entschieden, gemäß seiner Verfahrensordnung, dieauf Schiedsvereinbarungen basiert. Diese Schiedsklausel behindert nicht die Vertragsparteien für die Entscheidung ihrer Streitigkeiten die Staatsgerichte anzurufen. In diesem Fall internationale Zuständigkeit hat sowohl das Gericht nach dem Sitz des Beförderungsunternehmens, als auch das Gericht nach dem Sitz des Auftraggebers des Transportes. Dem Kläger gehört die Wahl sich an welchem von diesen Gerichten für den Streitfall zu wenden.
Für die Beförderungsverträge, zu denen diese allgemeinen Geschäftsbedingungen angewendet werden, ist bulgarisches Recht geltend.
Art. 19 Datenschutz
Das Beförderungsunternehmen hat Recht persönliche Daten zu sammeln, zu speichern und zu verarbeiten, welche vom Absender oder Empfänger in Bezug auf die vom Beförderer geleisteten Dienste zu Verfügung gestellt werden und/oder dem Beförderer für die geleistetetn Dienste notwendig sind. Der Beförderer ist berechtigt nach Antrag der Behörden (besonders der Zollbehörden) und der staatlichen Institutionen im Rahmen des Gesetzes diese Daten mitzuteilen.
Art. 20 Andere Bestimmungen
Die allgemeinen Geschäftsbedingungen des Auftraggebers oder die Bedingungen des Auftrages werden für den konkreten Auftrag nicht angewendet und haben keinen Vorrang vor den vorliegenden allgemeinen Geschäftsbedingungen auch dann, wenn im Auftrag, in den Handelsbedingungen oder in anderen Formularen oder Dokumenten des Auftraggebers etwas anderes vermerkt ist.
Wenn einzelne Vorschriften wegen Widerspruch zu zwingenden Normvorschriften (z.B. die CMR-Vorschriften) für nichtig erklärt werden, betrifft das nicht den ganzen Vertrag.
UNION OF INTERNATIONAL HAULERS – BULGARIA
General Commercial Clauses of the Road Freight Haulers
Art. 1. For the purposes of the present general commercial clauses of the road freight haulers:
1. „A profession road freight hauler” means the activity carried out by each enterprise which transports freights at someone else’s expense or for payment with motor vehicles or a composition of vehicles;
2. „An international transport“means:
2.1. Travelling with a freight which is carried out by a vehicle the place of departure and the place of arrival of which are in two different member states with or without transit passing through one or more member states or third countries,
2.2. travelling with a freight which is carried out by a vehicle from a member state to a third country or vice versa, with or without transit passing through one or more member states and third countries,
2.3. travelling with a freight which is carried out by a vehicle between third countries with a transit passing through the territory of one or more member states; or
2.4. empty courses made in connection with the transportation pointed in puncts 2.1.; 2.2. and 2.3.
3. „A vehicle“ means a motor vehicle which is registered in a member state or a composition of vehicles, as at least the motor vehicle from the composition is registered in a member state, and which are used exclusively for transportation of freights.
Art.2. Range of validity
These General Commercial Clauses apply to all contracts for international road freight transport carried out by members of the Union of International Haulers, Bulgaria, which have explicitly determined them as applicable. Along with placing the order for transport the consignor confirms that they are aware of these General Commercial Clauses, explicitly acknowledge them and entirely accept them as content of the contract. The silence of the consignor means consent in all cases. Commercial clauses in the order for transport and other commercial clauses of the consignor shall not withstand the current Common Commercial Clauses and are excluded for the concrete legal deal. These Common Commercial Clauses are as well in force when the consignor has learned about their application for the first time in the confirmation by the hauler of the order for transport of the consignor.
The General Commercial Clauses for haulers are in force in the internal transport in the international road freight transport and in the cabotage transport carried out by haulers that are members of the Union of International Haulers (UIH), Bulgaria, which have explicitly determined them as applicable. The General Commercial Clauses for haulers have a priority over all commercial customs.
The General Commercial Clauses for haulers have not priority over the imperative legal regulations of the applicable to the transport contract law.
Art.3. Obligations of the hauler
The hauler performs its services with the care of the good tradesman. Besides, he protects the consignor’s interest.
Art.4. Contracting parties
The transport contract is concluded exclusively between the hauler and the consignor.
Drivers, subcontractors or other persons accompanying the transport are not authorized to make contract provisions binding in the hauler, neither exclude the application of the current General Clauses.
Changes or addendum to the order (as well as additional orders) are negotiated exclusively with the hauler. Such changes of the order and other announcements which are not negotiated with the hauler but are communicated to associates of the hauler, subcontractors or other personnel of drivers or attendants do not engage the hauler.
Art. 5. Reception for transport and delivery of goods
The goods are received for transport and are passed to/delivered by the hauler in the terms and at the place negotiated in the transport contract.
The parties agree that the goods are accurately delivered, unless other is explicitly negotiated, when it is left for unloading at the stipulated place for unloading and to the person in charge for the unloading. At this moment at the latest is the liability of the hauler by the transport contract concluded.
Stipulations of the consignor with their contracting party by the contract for selling of goods are not in force for the hauler.
Art.6. Obligation of the consignor for notifying
The consignor is obliged to inform the hauler most accurately and fully for the content of the freight at the time of placing the order. All the special requirements for the transport of the goods must be comprehensively stated by the consignor. The information for the transported goods must be delivered to the hauler directly and not to the driver, subcontractor or other personnel of drivers or attendants
The hauler must also be informed if the content /part of the shipment/ are dangerous or spoiling goods. In any case the hauler has the right of immediate unshipping and storage of valuable goods or dangerous or spoiling goods about which they are not informed, at the expense and risk of the consignor.
If the consignor violates their obligation for notifying, they are responsible before the hauler for all the expenses and damages connected with this. The consignor also bears responsibility when the damages are caused to the persons, materials or other goods which the hauler transports.
The consignor covers the expenses which could be incurred from a defect of the packing of the goods unless this defect was visible at the moment of accepting the goods for transportation or the hauler was notified in writing for the defect
Changing the information about the goods by the consignor gives the hauler the right to refuse immediately further performance of the entire transport.
If the transport is not performed at all or to the end, the claim for the transport remuneration of the hauler continues to exist along with eventual claims for compensation. The consignor is responsible for all the damages which come for the hauler from incorrect or wrong description of the transported goods also in the cases when the consignor was not aware of them but was able to and obliged to know about them.
Art.7. Refusal of the order for transport
In the cases of refusal of the order for transport by the consignor, which is made less than 24 hours before the planned beginning of the transport, the hauler has the right of the entire negotiated remuneration if the refusal is made by the consignor without the hauler’s fault. Furthermore, the consignor must compensate the hauler for all expenses and – in cases of consignor’s fault – for all the damages which have emerged from the reversal of provisions of the transport order from the consignor.
Art. 8. Transport documents
The consignor is obliged to hand in to the hauler at the time of loading the goods at the latest, all the accompanying documents which are necessary for the hauler for carrying out the transport of the respective goods and for the fulfillment of the custom and other administrative prescripts to the moment of the delivery to the recipient.
The consignor is responsible for the correctness and the completeness of these documents and there is not an obligation for the hauler to check the authenticity of the documents as well as whether the information is full and accurate.
The consignor is obliged to compensate the hauler for all damages and expenses connected with the handing in of incorrect and incomplete documents.
Art. 9. Checking the content of the shipment, determination of number and weight
The hauler has in any time the right but is not obliged to check whether the freight corresponds to the record of the consignor and whether the goods are handed in on the basis of the eventually valid special directions. If the hauler establishes that the freight does not correspond to the information submitted by the consignor, the hauler has the right to terminate the transportation. The consignor has to be informed of that.
If the consignor does not undertake measures for the further appropriate transportation immediately, the hauler has the right of an immediate unloading and storage at the expense and at the risk of the consignor. The consignor is responsible before the hauler for all the expenses and damages which have emerged from this.
In this case, the hauler may, of his own choice, eventually order as well the selling of the goods according to the applicable to the contract for transportation law.
Art. 10. Obligations of the consignor
The consignor is exclusively responsible for the regular and secure packing of the transported goods, otherwise they are responsible before the hauler for each damage which has emerged from this, irrespective of the form of the consignor’s fault.
The consignor is responsible before the hauler for the damages caused to the persons, materials or to other goods as well as for the expenses which could emerge from a defect of the packing of the goods unless this defect was visible or the hauler was aware of it at the moment of accepting the goods for transportation and they have not risen objections about this.
The visible defect may be determined by an usual inspection without need of special knowledge of the goods, its inherent qualities and the type of the packing. It is considered that the hauler is aware of the defect if it has been written in the consignment note for transportation.
Art.11. Loading and unloading of goods
The goods must be loaded, resp. unloaded by the consignor, the forwarder or the recipient. In case of co-operation of drivers, subsidiary personnel or subcontractors or their drivers or subsidiary personnel when there is loading or unloading, these persons are responsible as assistants of the consignor or the forwarder. However, if there is an explicit and written provision with the hauler before the beginning of the loading or the unloading at the latest that the hauler has to be responsible for the loading, resp. for the unloading, then the hauler is responsible for the regular loading and may count a separate remuneration for this.
Provisions for obligation for loading or unloading made with the driver, subcontractor or other personnel of drivers or companions do not engage the hauler.
Art.12. Overloading
If the hauler performs the loading, they have the right to refuse the continuing of the loading in case of a threat of overloading. If yet the consignor insists that the loading continues, the hauler may refuse the carrying out of the entire transport and unload the goods at the risk and at the expense of the consignor again.
In case of establishment of overloading of loaded by the hauler goods, the hauler may request from the consignor the unloading of the overweight at the expense of the consignor. If this does not happen immediately, or if the overloading is established during the travelling, the hauler may unload the overweight at the expense and at the risk of the consignor. The unloaded part is placed at the consignor’s disposal. If the consignor does not give instructions in reasonable terms, the hauler may store the goods at the expense and at the risk of the consignor and of their own choice to eventually order the selling of the goods according to the law applicable to the contract for transportation.
At all events, the consignor is responsible, in case of established overloading – also in case of failure to execute the transport – for the entire transport charge. The hauler may calculate to the consignor’s account additionally all the expenses emerged specially for the overloading, taking and fulfillment of the instructions and the unloading. Furthermore, the consignor is responsible before the hauler for each damage connected with the overloading.
Art. 13. Loading and transference date, delivery dates
Loading and transference dates as well as delivery dates are always not obligatory for the hauler. If the loading, unloading or the delivery has to be carried out in fixed terms, this must be negotiated provably in writing with the hauler with the explicit instruction that delayed loading, unloading or transference is not accepted. The announcement of fixed loading, unloading or delivery dates solely is not sufficient.
If a negotiated loading and transference date is exceeded or the beginning of the transportation is delayed due to circumstances which are in the sphere of the consignor (in this cases a sender and a recipient are equalized to a consignor) the consignor must pay hourly wage which is calculated on the negotiated remuneration for the transport, and besides, fully compensate the damages emerged for the hauler from the delay (for example, empty courses, stops, etc.).
Changes of the negotiated loading and unloading dates or delivery dates constitute a change of the initial order. Once determined, loading and unloading dates may be changed with a written consent of the hauler only.
If the recipient refuses to accept the goods, the hauler has the right of a decent remuneration from their consignor for the reverse transport to the extent of the negotiated transport price.
Art. 14. Loading means
The hauler is not responsible for the additional equipment for loading of the goods handed in to them such as pallets, for example. At all events the hauler is not obliged to take care for the return of the loading equipment transferred to them. If the hauler undertakes the return of the loading equipment, they have the right for expenses which have to be negotiated between them and the consignor.
Art. 15. Payment of the transport remuneration (haulage)
The haulage (the remuneration of the hauler) is subject to payment plus eventual additional expenses which, however, must be announced in detail before the conclusion of the contract.
In case of an expired payment the lawful moratory interest must be paid according to the applicable law but not less than 10% annually. In addition, the consignor is obliged to entirely undertake the additional expenses for the invitation for voluntary execution as well as the expenses connected with the execution of the unredeemed claim.
Art. 16. Prohibition for deduction of consensual obligations
The consignor has not the right to deduct claims towards the hauler with the claims of the hauler according to the contract for transportation unless these cross claims are explicitly acknowledged in writing by the hauler or are determined with an entered into force judgment.
Art.17. Responsibility of the hauler outside the scope of application of CMR
The consignor is obliged, in those cases which are outside the scope of the compulsory regulations of CMR, to claim in writing and reasoned before the hauler for an eventual material damage within 21 days from the day in which the transport had to begin according to the stipulation or had begun.
The hauler is not responsible for damages which are a result of circumstances that are outside of their control, which follow the nature or the package of the transported goods, or the circumstance that the loading or unloading is carried out entirely by the consignor / recipient of the goods.
Art.18. Jurisdiction and applicable law
All disputes emerged from a contract for road transportation towards which the current general clauses are applied, or concerning such contract for transportation, including the disputes emerged from or concerning its interpretation, invalidity, implementation or termination as well as the disputes for replenishment of deficiencies in the contract or its adjustment to newly emerged circumstances, will be settled by the Arbitration court by the Association for development of the law in the town of Plovdiv, according to its Regulations for lawsuits based on arbitration agreements. The current arbitration clause does not hinder the parties in the transport contract to bring the case to state courts for settling of their disputes. In this case both the court by residence of the hauler and the court by residence of the consignor of the transportation have international competence. It is left to the choice of the claimant to which of these courts they will refer the dispute.
It is the Bulgarian law which is applicable to the transport contracts to which the current general clause are applicable.
Art.19. Protection of the data
The hauler has the right to gather, keep and process personal data which is given by the forwarder or the recipient in connection with the services completed by the hauler and / or are necessary for the hauler for the completed services. The hauler has the right by a request of the authorities (especially the customs authorities) and the state institutions to announce it to them within the range determined by the law.
Art. 20. Other
The general commercial clauses of the consignor or the clauses of the consignor’s order are not applied to the concrete order and do not have priority over the current general commercial clauses even when other is stated in the order, the commercial clauses or other blanks or documents of the consignor.
If separate regulations become invalid due to contradiction with imperative normative regulations (for example, the CMR regulations), this does not affect the whole contract.