ЕК публикува нови разяснения, касаещи прилагането на мерките, забраняващи на водачите да прекарват редовни седмични почивки в кабината на превозното средство, както е посочено в член 8, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 561/2006.
Комисията беше информирана няколко пъти включително и от Съюза на международните превозвачи, затова че някои национални органи изискват от водачите да представят доказателства, като фактури от хотел, за да докажат, че са прекарали редовната си седмична почивка в подходящо настаняване извън превозното средство.
Правна рамка
Член 36 от Регламент (ЕС) № 165/2014 относно уредите за регистриране на данните за движението в автомобилния транспорт предвижда изчерпателен списък на записите, които водачът трябва да представи по искане на контролния служител. Това са: тахографските листове (в случай на аналогов тахограф), всякакви ръчни записи и разпечатки и картата на водача (в случай на дигитален тахограф). При извършване на такива проверки органите на държавите членки не могат да изискват документи, различни от тези, посочени в член 36 от настоящия регламент.
Член 34, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 уточнява, че държавите членки няма да налагат на водачите изискване да представят формуляри, удостоверяващи дейностите на водачите.
Член 4, параграф 6 от Директива 2006/22/ЕО определя задължението за съдействие между държавите членки по отношение на проверката на спазването на правилата относно времето за шофиране и почивка.
“Ако в дадена държава членка констатациите от пътна проверка на водач на превозно средство, регистрирано в друга държава-членка, дават основание да се счита, че са били извършени нарушения, които не могат да бъдат установени по време на проверката поради липсата на необходими данни, компетентните власти на съответната държава членка ще се подпомагат взаимно при изясняване на ситуацията.”
Разяснения
Както е обяснено във Въпроси и отговори относно правилата за времето за шофиране и почивка (Въпрос 6), шофьорите или работодателите могат да бъдат глобени за неспазване на забраната за ползване на редовна седмична почивка (или почивка от повече от 45 часа, взети като компенсация) в превозно средство, когато те/техните водачи са заловени да прекарват редовна седмична почивка в превозното средство по време на осъществяване на контрола.
В същото време член 34, параграф 3 от Регламент 165/2014 не изключва възможността националните органи да извършват проверки по отношение на предишни седмични почивки, които може да са били взети в друга държава членка.
Следователно националните органи могат да извършват такъв контрол по всяко време. Въпреки това, както е посочено в този член, водачите не са задължени да удостоверяват дейността си, когато са далеч от превозното средство. Това обхваща и ситуация на редовна седмична почивка извън превозното средство. По този начин органите на реда не могат да изискват от шофьорите документи, доказващи, че редовната им седмична почивка преди проверката не е прекарана в превозното средство.
В случаите, когато законодателството на държавите членки признава устното признание на водача като валидно доказателство за установяване на нарушение на член 8, параграф 8 от Регламент 561/2006, нищо в Регламент (ЕО) № 561/2006 или Регламент (ЕС) 165/2014 не позволява на националните органи да налагат глоба на това основание.
Когато има съмнение за нарушение на забраната за ползване на редовна седмична почивка в кабината, което не може да бъде установено поради липса на данни при крайпътния контрол, националните власти се насърчават да използват възможността за взаимопомощ.
