Визитна картичка Адвокат Мадлен Кавръкова е доктор по международно частно право, защитила дисертация върху CMR. Тя е председател на Асоциацията за развитие на правото и адвокат на Съюза на международните превозвачи.
Практиката сочи, че превозвачите често подхождат с недоверие към съдебните процедури по събиране на дължимите им превозни възнаграждения. Причините са различни – на едни контрагентът им се намира в чужбина, други искат да запазят търговските си отношения и очакват, че забавянето на плащането не е отказ за плащане на превоза, а временно затруднение, което ще отмине.А какви процедури могат да бъдат предприети – разговаряме с адвокат Мадлен Кавръкова.
– Г-жо Кавръкова, кои са първите стъпки, които трябва да бъдат предприети, когато има неполучено плащане по договор за международен автомобилен превоз на товари?
– Търговският закон предвижда, че превозното възнаграждение се плаща от товародателя на датата на сключване на договора освен ако не е уговорено друго. Обикновено превозвачите уговарят „друго“, като определят срок за плащане до 40, а понякога и повече дни от извършването на превоза. Съветът ми е такъв срок за плащане да се уговаря с изпитани търговски партньори, защото практиката сочи, че некоректни търговци се възползват недобросъвестно от тази търговска практика, за да трупат големи дългове, които да не се плащат впоследствие.
– Има ли механизъм, по който търговските дружества да се предпазят от некоректни фирми в България и чужбина?
– За съжаление, такъв механизъм не е изработен. Правото регулира преддоговорните отношения и тяхната добросъвестност, но на практика в областта на превозите на товари трудно може да се осъществи ефективна правна защита в тази посока.
– Законът на коя държава се прилага, когато некоректната фирма не е българска?
– Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари, известна повече като CMR, се прилага винаги и за всеки договор за автомобилен превоз на товари, когато мястото на приемане на стоката и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне едната е присъединена към Конвенцията, като седалището или националността на страните по договора е без значение. Бързам да кажа, че към настоящия момент към CMR са присъединени всички европейски държави с изключение на Република Косово, т.е. всеки входящ, изходящ или вътрешен за Европа автомобилен транспорт се регулира от Конвенцията. Голям брой неевропейски държави също са ратифицирали Конвенцията. Заслужава да се отбележат най-напред държавите, в които традиционно работи българският превозвач, като Турция, Русия, Иран, но още и Казахстан, Мароко, Таджикистан, Тунис, или общо 55 държави. CMR играе ключова роля не само за транспорта на товари в Европа, но и на други континенти. В Африка например CMR е модел за единно регулиране както на международния, така и на националния товарен автомобилен транспорт. Споменавам този факт, тъй като във все по-глобализиращия се пазар се налагат и развиват мултимодалните превози, при които товарът може да премине през няколко континента, превозен с различни транспортни средства. Немислимо е да съществува мултимодален транспорт без превоз по шосе. Така CMR отново ще намери приложение за отсечката с автомобилния превоз на стоки. При договорите за международен автомобилен превоз на товари обикновено е налице усложнена фактическа и правна обстановка не само поради превоза между различни държави, но и поради наличието на множество участници, които в един или друг етап имат пряко отношение към превозното правоотношение. Такива участници могат да бъдат спедитори, застрахователи, комисионери и други, които, без да са страни в договора за превоз, се намесват пряко и на собствено основание при реализирането на превоза на товари. CMR до голяма степен, макар и в определени случаи непряко, регулира и техните отношения. За пример ще дам Австрия и Германия, където преобладаващото становище е, че при спедиторските договори с постоянни разходи и сборен товар спедиторът е поел задължение за превоз на собствено основание и тези спедиционни договори се разглеждат като договори за превоз. Подобно е положението в почти всички европейски държави, където вече твърде рядко се сключват чисти спедиторски договори, а по-скоро с договора за възлагане за превоз спедиторът се задължава и да превози. Затова и спрямо тези договори, макар и наречени спедиторски, разпоредбите на CMR ще намерят своето приложение.
– Може ли български съд да защити наши търговски дружества срещу некоректни фирми в чужбина?
– Може и то в немалко случаи. Българският съд ще е международно компетентен да реши спора, възникнал във връзка с международен автомобилен превоз на стоки в три случая. На първо място, ако страните по договора за международен автомобилен превоз на товари изрично са се разбрали така, т.е. в договора-заявка, както превозвачите са утвърдили да сключват като практика, следва да е включена клауза, съгласно която страните се съгласяват при наличие на спор между тях той да се реши от българския съд. Второ, българският съд ще е международно компетентен, когато мястото, където стоката е била приета за превоз или мястото, предвидено за доставянето й, е в Република България. На трето място е общият случай, когато местожителството на ответника, главното му седалище или клонът (агенцията ), чрез която е бил сключен договорът за превоз, се намира на територията на България. Такава е разпоредбата на чл. 31 на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари и тя е императивна, което означава, че ако въпреки това бъде заведено дело пред друг съд, то е много важно превозвачът своевременно да оспори компетентността на другия съд.
– Какви са стъпките след съдебното решение?
– След като българският съд е постановил съдебно решение, то се признава във всяка друга държава – членка на Европейския съюз, без да е необходимо някакво допълнително специално производство. Такива са правилата на Регламент (ЕС) 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета. Изпълняемото съдебно решение включва възможност да се предприеме принудително изпълнение съгласно националното право на сезираната държава членка, например чрез запора на банкови сметки или други способи, предвидени от правото на съответната държава. Важно е да се отбележи още, че при никакви положения не се позволява постановено вече съдебно решение в държава членка да се преразглежда по същество в държавата, в която се иска изпълнение.
Какво още трябва да знаем?
Друга възможност за бърза и ефективна защита на превозвачите е арбитражното производство. В чл. 33 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз се дава възможност на страните по един превозен договор да включат арбитражна клауза, която да предвижда всички спорове, които могат да възникнат по повод и във връзка със сключения договор за превоз, да се разглеждат от определен арбитражен съд. Арбитражът най-общо може да се определи като доброволно частно правораздаване, в което спорът се решава от лице, определено и овластено от страните по договора. В областта на международния автомобилен превоз на стоки уговарянето на арбитражна клауза е повече от оправдано, като се има предвид специфичната правна материя, регулираща тези отношения, и нуждата от бързина и ефективност при решаването на спора. Предимствата от ползването на арбитражното производство не се изчерпват с това. Споровете при превозвачите обикновено са свързани и с голям материален интерес, водещ от своя страна до високи разноски при завеждането на съдебни дела, които, както знаем, в държавния съд често се проточват с години и не са предвидими, доколкото наложилата се съдебна практика е разнопосочна. Ползването на квалифицирани арбитри в областта на международния транспорт обезпечава законосъобразното арбитражно производство.
В резултат на тясното сътрудничество между Съюза на международните превозвачи и Асоциацията за развитие на правото се създаде и работи в Пловдив Арбитражен съд към Асоциацията за развитие на правото, чиито арбитри са специализирали в областта на автомобилния транспорт. Българският транспортен бизнес трябва да познава добре възможностите, които има, за защита на своите права и законни интереси. За да се учреди обаче компетентност за арбитража да разгледа съответния търговски спор, е необходимо страните да са се съгласили с арбитражна клауза, която обикновено се включва в договора за превоз.
