Категория: Новини и съобщения

На вниманието на българските автомобилни превозвачи
НОВИ АКТУАЛИЗИРАНИ МЕРКИ ВЪВ ВРЪЗКА С COVID-19 ВЪВ ФРАНЦИЯ

Считано от 24 март 2021 г. при влизане във Франция от Обединеното кралство вече не се изисква PCR или  антигенен тест за Ковид-19  за работниците в автомобилния транспорт, когато извършват своята дейност.

Отнемането на книжката и спирането на колата от движение за неплатени глоби по границите е противоконституционно, това реши Конституционният съд (КС) по дело № 11/2020 г., образувано по искане на омбудсмана Диана Ковачева.

Така, с решението си от вторник, което е било взето единодушно, конституционните съдии обявиха за противоконституционни чл. 171, т. 1, б. „д“ и чл. 171, т. 2, б. „к“ от Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., посл. доп., ДВ, бр. 23 от 19.03.2021 г.).

През лятото на 2020 г. бяха приети промени в Закона за движението по пътищата, с които се приеха сериозните ограничения за гражданите с неплатени глоби да напускат страната. В резултат на промените омбудсманът Диана Ковачева сезира Конституционния съд (КС) с искане за установяване на противоконституционност на чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к“ от закона. В искането на Ковачева се твърдеше, че те нарушават правото на свободно придвижване по територията на страната, правото на напускане на нейните предели и правото на личен живот на гражданите.

По-късно, пред Върховния административен съд (ВАС) бе образувана и частна жалба на адвокат Иглика Брусева срещу разпореждане на Административен съд (АС) – Благоевград, с което е отхвърлено искането й за прекратяване на неоснователни действия по извършването на системни проверки за невръчени наказателни постановления и/или електронни фишове по Закона за движението по пътищата и неплатени в срока за доброволно плащане глоби, наложи с тях, при преминаване на ГКПП Кулата – Промахон и на ГКПП Илинден – Ексохи. Така ВАС се произнесе, че граничните власти трябва незабавно да преустановят спирането на граждани с неплатени глоби на двата пункта.

Омбудсманът нееднократно критикува начините, с които вътрешното министерство се опитва да подобри събираемостта на тези глоби, ограничавайки основни права на гражданите – като това на свободно придвижване в страната или при напускането на нейните предели.

Ето и пълния текст на мотивите на конституционните съдии:

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2, предл. първо от Конституцията на Република България (Конституцията), във фазата за решаване на делото по същество.

Делото е образувано на 15.07.2020 г. по искане на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., посл. доп., ДВ, бр. 23 от 19.03.2021 г.).

Според вносителя на искането, с оспорените разпоредби се ограничава упражняването на основни права на гражданите – правото на свободно придвижване по територията на страната и на напускане на нейните предели (чл. 35, ал. 1 от Конституцията) и правото на личен живот (чл. 32, ал. 1 от Конституцията), наред с нарушаването на конституционни принципи – принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията) и принципа на неотменимост на основните права (чл. 57, ал. 1 от Конституцията). В допълнение към искането от 20.07.2020 г. вносителят твърди, че разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „к” ЗДвП противоречи и на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията.

По делото са постъпили писмени становища от Министерския съвет и от министъра на вътрешните работи, които намират искането за неоснователно.

Според Министерския съвет оспорените разпоредби не ограничават упражняването на правото на гражданите на свободно придвижване и напускане пределите на страната, но ако се приеме обратното – наложените ограничения са допустими и конституционосъобразни, защото тяхното предназначение е да осигурят безопасността на движението по пътищата и да опазят живота и здравето на хората, като е спазен принципът на пропорционалност.

Министърът на вътрешните работи поддържа, че с оспорените разпоредби не се ограничава упражняването на конституционни права на гражданите, а се цели превъзпитаване на нарушителите и възпитателно и предупредително въздействие върху останалите граждани.

Получено е и становище на Върховния административен съд, което изцяло подкрепя искането на омбудсмана.

По делото е постъпило становище, изпратено от председателя на Върховния касационен съд, което не е обсъдено и прието от пленума на Върховния касационен съд. В него се споделят и допълват доводите в искането на омбудсмана за противоконституционност на оспорените разпоредби.

Останалите конституирани заинтересувани институции не са представили писмени становища по делото.

Съдът, като обсъди доводите в искането и постъпилите по делото писмени становища, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на конституционното дело са разпоредбите на чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к“ ЗДвП. Оспорените разпоредби се намират в Глава шеста „Принудителни административни мерки“ от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП предвижда прилагане на принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.

Разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП предвижда прилагане на принудителна административна мярка – временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.

Декларираните в чл. 171 ЗДвП от законодателя цели, които преследва прилагането на предвидените принудителни административни мерки, са „осигуряване на безопасността на движението по пътищата“ и „преустановяване на административните нарушения“. Предвид това, че разпоредбата е част от корпуса на ЗДвП, преустановителният ефект на мерките следва да се отнася до административни нарушения по този закон.

Предвидените в чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к“ ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач и временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, всъщност не представляват принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) (обн., ДВ, бр. 92 от 28.11.1969 г.; посл. изм. и доп., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г.), защото не могат да постигнат целите на тези мерки. Принудителната административна мярка е предвидена в закона административна принуда за предотвратяване или преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях. Тя защитава определена правна норма чрез привеждането в съответствие с диспозицията ѝ на поведението на конкретен правен субект, за който има непосредствена опасност да се отклони, отклонява се или се е отклонил от предписаното (Решение № 10 от 2018 г. по к. д. № 4/2017 г.).

Конституционният съд намира, като анализира оспорените разпоредби, че истинската цел на оспорените разпоредби не е формално посочената в ЗДвП – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, а по-лесното събиране на вземанията от глоби. Така прочетени, въпросните разпоредби придобиват характер на санкция за несъществуващо административно нарушение.

С оглед на легалната дефиниция на „административно нарушение“ в чл. 6 ЗАНН не всяко неизпълнение на задължение съставлява административно нарушение. Неизпълнението на определено задължение ще има характер на административно нарушение, когато не е изпълнено законоустановено задължение, което произтича пряко и непосредствено от разпоредбата на нормативния акт и което е изрично обявено за наказуемо.

В разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗДвП е предвидено, че наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронния фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Тази разпоредба определя срока, в който лицето разполага с възможност доброволно да плати наложената му глоба, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Предоставеният от закона срок се отнася единствено за доброволно плащане. След изтичане на едномесечния срок, ако лицето не е платило глобата, може да се пристъпи към принудително събиране на публичното вземане, в което длъжникът разполага с права и средства за защита, уредени в приложимия процесуален закон. С оспорените разпоредби, на практика законодателят е смесил характера и същността на принудителните административни мерки със санкциите за административни нарушения.

Чрез оспорените разпоредби законодателят ограничава упражняването на основни конституционни права на гражданите, с което цели да принуди длъжниците да платят наложените им по ЗДвП глоби, като заобикаля установения законов ред за тяхното събиране. Всяко ограничаване на основни конституционни права на гражданите, което има за цел да компенсира неспособността на държавата да изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава (Решение № 6 от 2013 г. по к. д. № 5/2013 г.). Обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по принудително събиране на наложените глоби, по никакъв начин не може да бъде основание за фактическо санкциониране на гражданите.

Поради това временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач и временното спиране от движение на пътно превозно средство на собственик за неплатени глоби противоречат на функциите и целите на принудителните административни мерки и на практика се превръщат в санкция за несъществуващо административно нарушение, което е в противоречие с принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията). С предвидените в оспорените разпоредби мерки законодателят заобикаля закона и предвидения в него ред за принудително изпълнение на публичните вземания за глоби, като предвижда санкция за неизпълнение на едно парично задължение, чрез която на практика ограничава упражняването на правото на гражданите да се придвижват свободно по територията на страната (чл. 35, ал. 1, изр. първо, предл. второ от Конституцията), да напускат нейните предели (чл. 35, ал. 1, изр. първо, предл. трето от Конституцията), а в хипотезата на чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП – сериозно засяга упражняването на правото на собственост (чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията).

Правото на свободно движение се ограничава до степен на пълното му отнемане, когато прилагането на принудителните административни мерки се извършва на гранично-контролно пропускателните пунктове на Република България.

Правото на гражданите да се придвижват свободно по територията на страната и правото да напускат нейните предели са неотменими, без да са абсолютни (чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията, Решение № 3 от 2002 г. по к. д. № 11/2002 г., Решение № 10 от 2018 г. по к. д. № 4/2017 г.). Те могат да бъдат ограничавани, но само при спазване на условията по чл. 35, ал. 1, изр. второ от Конституцията – ограничението да е закрепено със закон и да е насочено към адекватна и пропорционална защита на конституционно признати ценности – националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.

Трайна е практиката на Конституционния съд по въпроса за възможността упражняването на основните права на гражданите да бъде ограничавано в случаите, когато е налице легитимна цел, основанието е закрепено със закон, в рамките на предвиденото в Конституцията ограничение и е спазен принципът на пропорционалност (съразмерност) на преследваната цел (Решение № 20 от 1998 г. по к. д. № 16/1998 г.; Решение № 15 от 2010 г. по к. д. № 9/2010 г.; Решение № 2 от 2011 г. по к. д. № 2/2011 г.; Решение № 7 от 2016 г. по к. д. № 8/2015 г.; Решение № 8 от 2016 г. по к. д. № 9/2015 г.; Решение № 3 от 2019 г. по к. д. № 16/2018 г.).

Ограниченията на правото на свободно придвижване по територията на страната и на напускане на нейните предели биха имали легитимна цел по смисъла на чл. 35, ал. 1, изр. второ от Конституцията, ако те са необходими за приоритетна защита на друг конституционно значим интерес, подлежащ на конституционна закрила, при условие, че посочената в закона е действително преследваната от законодателя цел и ако в тези случаи ограничението на правата на гражданите е пропорционално на защитавания интерес, подлежащ на конституционна закрила. Той трябва да бъде свързан с националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на останалите граждани. Такъв интерес в конкретния случай липсва.

По силата на оспорените разпоредби ограничението на основни права се осъществява по отношение на лица, чието поведение не засяга конституционно признатите в чл. 35, ал. 1, изр. второ от Основния закон ценности. Поради това мярката не съставлява подходящо и съразмерно средство за постигане на конституционно оправдана цел.

С оглед на гореизложеното, разпоредбите на чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к“ ЗДвП противоречат на чл. 4, ал. 1 и на чл. 35, ал. 1 от Конституцията.

На следващо място разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП противоконституционно ограничава упражняването на правото на собственост в пълен обем.

Разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията са систематично разположени в глава първа на Основния закон – „Основни начала“. Те са гаранция, че частната собственост е неприкосновена и се защитава от закона. Правото на частна собственост е основно право на гражданите. Това право съдържа три основни правомощия на собственика – да владее, да ползва и да се разпорежда със собствеността си. Лишаването на собственика от едно от тези му правомощия е по същество накърняване на самото право. Конституционният принцип на неприкосновеност на частната собственост по чл. 17, ал.3 се изразява и в гарантиране и защита от закона на правото в неговия пълен обем.

Държавата трябва да се въздържа от действия, с които засяга правото на собственост по произволен начин.

Конституционният принцип на неприкосновеност на частната собственост не изключва правната възможност за ограничаването й. Абсолютна забрана за такива ограничения няма. Конституцията дори допуска при определени условия принудителното отчуждаване на собственост (чл. 17, ал. 5 от Конституцията).

С оспорената от омбудсмана разпоредба на чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП в противоречие с чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията се ограничава правото на собственика да ползва моторното превозно средство, тъй като то се спира от движение, без това ограничение на правата му да се основава на социално оправдана приоритетна защита на каквито и да е други ценности от конституционен порядък.

Оспорената разпоредба противоречи на чл. 4, ал. 1, на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 и на чл. 35, ал. 1 от Конституцията и на още едно основание. Последиците, установени в чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП се прилагат за всички видове моторни превозни средства независимо от това дали са собствени на лицето, неплатило глобата в срока за доброволно плащане или са съсобствени. Разпоредбата позволява ограничаване упражняването на правото на собственост и на съсобственика – недлъжник. Административната принуда в тази хипотеза се прилага и по отношение на съсобственик, който не е отговорен нито за нарушението, което е основание за наложената глоба, нито за нейното неизплащане в срок. В тези случаи се нарушава принципът на личната отговорност, което е допустимо само по изключение и при призната от правото необходимост да се поправят причинени вреди (Решение № 11 от 2010 г. по к. д. № 13/2010 г.).

По този начин недопустимо се ограничава упражняването на правото на собственост и на тези лица, които с поведението си по никакъв начин не са станали причина за прилаганата и спрямо тях принудителна мярка. С оспорената разпоредба на чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП се нарушава, както правото на ползване на съсобствената вещ, като елемент от правото на частна собственост (чл. 17, ал. 1 и 3), така и принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1).

С оглед на гореизложеното, разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП противоречи и на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията.

Съдът не споделя съображенията на омбудсмана за нарушаване на правото на личен живот по чл. 32, ал. 1 от Конституцията поради засягане възможността за ползване на моторното превозно средство. В своята практика Конституционният съд е установил, че правото на личен живот се изразява в правото на определена сфера на автономност на индивида, преди всичко в отношенията с публичната власт (Решение № 8 от 2019 г. по к. д. № 4/2019 г.). В чл. 32, ал. 1 от Конституцията е предвидена закрила от незаконна намеса в личния и семейния живот и от посегателство върху честта, достойнството и доброто име на гражданите. В случая оспорените разпоредби не засягат тези конституционно установени ценности.

С оглед на гореизложеното разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП противоречи на чл. 4, ал. 1 и на чл. 35, ал. 1 от Конституцията. Разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП противоречи на чл. 4, ал. 1, на чл. 35, ал. 1 и на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията.
Източник : legalworld.bg

✅Ръководството е за превозвачи и водачи на товарни автомобили, превозващи стоки между Великобритания (Англия, Шотландия и Уелс) и Европейския съюз (ЕС). То указва какво ще трябва да правите от 1 януари 2021 година.
Обяснява:
✔️какви документи ще са ви необходими
✔️как да следвате новите правила по отношение на трафика към пристанищата
✔️новите процедури при граничен контрол
Ще има отделно ръководство за превоза на стоки между Великобритания и Северна Ирландия.

ЗА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ПОДРОБНО СЪС СПРАВОЧНИКА, МОЛЯ ПОСЕТЕТЕ СЛЕДНИЯ ЛИНК : СПРАВОЧНИК

За съжаление, всяка нова година води до нови правила и регламенти в сферата на транспорта. 2021г. също ни посреща с множество предстоящи нововъведения.
Ще се опитаме да обобщим някои ключови промени, които вече се прилагат или предстои да влезнат в сила по-късно през тази година:
Увеличение на минималната заплата
Франция
На 1-ви януари 2021г., минималното почасово заплащане във Франция ще се увеличи с 1% до 10.25 евро/час. Брутната месечна заплата по този начин достига малко над 1554 евро.
Нидерландия
Според нидерландското законодателство, колективните договори в транспортния и логистичния бранш ще се прилагат само за юридически лица, регистрирани в Нидерландия. Чуждестранните превозвачи трябва да заплащат всеобщата минимална заплата на командированите си водачи. Минималната заплата от началото на 2021г. е 1648 евро на месец или 388 евро на седмица и 78 евро на ден.
Германия
Водачите, които изпълняват транспортна дейност в Германия ( Каботаж, операции по кръстосан превоз с разтоварване или товарене в Германия) могат да очакват увеличение на разходите през 2021г поради увеличение на минималната заплата.
От 1-ви януари 2021г. минималната заплата в Германия се увеличава на 9.50 евро на час. От юли 2021г. тя ще бъде 9.60 евро на час. От януари 2022г. ще бъде 9.82 евро на час, а от юли 2022г. ще достигне 10.45 евро на час.
РАЗПОРЕДБИ, РЕГЛАМЕНТИРАЩИ АВТОМОБИЛНИЯ ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ
Дания
Както вече ви съобщихме, Дания въведе нова минимална заплата за всички шофьори в държавата от 1-ви януари 2021г. За да следи спазването на тази разпоредба, правителството на Дания изисква транспортните фирми да регистрират своята дейност на тяхна територия.
Всички превозвачи – датски и чуждестранни, скоро ще трябва да заплащат на своите шофьори минималната заплата от 22.15 евро на час.
За да спазят разпоредбата чуждестранните компании, които искат да работят в държавата ще трябва да оповестят в специална онлайн система за всяка транспортна услуга предварително.
Онлайн системата вече работи и можете да получите достъп до нея чрез следния линк : https://virk.dk/myndigheder/stat/ERST/selvbetjening/Register_of_foreign_operations_in_Denmark

Възможно е да регистрирате транспортни дейности до 7 дни преди тяхното осъществяване или най-късно до деня на самия транспорт. След като сте регистрирали транспортна дейност, ще бъде автоматично създаден PDF файл. Този документ трябва да бъде достъп на борда на превозното средство, и той да бъде представен на полицията или на автомобилната администрация.
Спазването на новите правила ще бъде обект на пътни проверки, така че съхраняването на документите на борда на превозното средство е от жизненоважно значение.
Според изявление на полицията, няма да бъдат налагани санкции през първите 3 месеца на 2021г. Но въпреки това е редно превозвачите да започнат да използват системата, за да натрупат опит с нейното ползване до датата на затягане на контрола.
Тези, които не оповестят своите командирования впоследствие ще бъдат глобени около 1345 евро.

Нови разпоредби относно специалния транспорт в Германия

На 1-ви януари 2021г., изменения към Закона за пътния трафик (StVO) влезнаха в сила в Германия и с тях се промени режима на специалния транспорт ( тежък и извънгабаритен). Новите немски разпоредби имат негативно въздействие върху много чуждестранни превозвачи по отношение на постоянните разрешителни в цялата страна. Чуждестранни компании, които нямат клон в Германия вече няма да могат да получат общонационално постоянно разрешително.
Освен това, таксите за разрешителни също ще се увеличат значително през 2021г.
Изисквания стикери за „Сляпо петно“ във Франция.

От 1-ви януари 2021г., всички тежкотоварни превозни средства във Франция ( За пътнически и товарен транспорт) трябва да бъдат облепени със стикер, който да информиране останалите участници в движението, че превозното им средство има „Сляпо петно“. Ако превозно средство няма стикер, водачът може да бъде глобен между 136 и 750 евро.
Информационният стикер трябва да бъде залепен отстраните и отзад на превозното средство.
На следния линк можете да намерите файл с графика на стикера : https://www.securite-routiere.gouv.fr/reglementation-liee-la-route/reglementation-de-la-visibilite
Той трябва да бъде с размери : 25см височина и 17 см ширина.

По-стриктни стандарти за емисии в Лондон от 1-ви март 2021г.

Настоящите стандарти за емисии залагат лимит само за количеството прахови частици, които превозното средство отделя, но новите по-стриктни стандарти ще залагат лимит и за азотните оксиди, които някои превозни средства отделят. След влизането в сила на новите разпоредби превозните средства ще трябва да отговарят на Евро 6 стандарт или да заплащат дневна такса за предвижване в Лондон – столицата и 32 общини.
От 1-ви март 2021г. всички превозни средства с допустима максимална маса над 3.5 тона, които са Евро 5 и Евро 4 ще трябва да заплащат дневна такса от 100 паунда.
Всички под Евро 4 ще трябва да заплащат дневна такса от 300 паунда.
Ако пътната такса не е заплатена на водача може да бъде наложена глоба от 1000 до 2000 паунда.

Във връзка с приключването на коледните и новогодишните празници и времето за завръщане на водачите по различните локации в Западна Европа, ви информираме, че условията за преминаване и извършване на товарни дейности в страните по основните маршрути към Западна Европа са следните :
1. Сърбия – Не се изисква отрицателен PCR-тест за транзитно преминаващи и за граждани, които участват в международния превоз на пътници, стоки и товари.
2. Румъния – Не се изисква PCR-тест за транзитно преминаване през територията на Румъния в рамките на 24 часа.
3. Хърватия – Не се изисква отрицателен PCR-тест за лицата, които преминават транзитно през територията на Република Хърватия и напускат страната в рамките на 12 часа от влизането, за шофьори на тежкотоварни моторни превозни средства, вкл. осъществяващи транзитен превоз, за моряци, при хуманитарни случаи, както и за дипломатически служители.
4. Унгария – Не се изисква отрицателен PCR-тест за лица, които извършват трудова дейност, свързана с транспорт, удостоверена от работодател, както и за транзитно преминаващи.
5. Словения – Сред изключенията от изискването за представяне на негативен тест или поставяне под карантина са:
А) трансграничните работници;
Б) лица, ангажирани в сектора на международния транспорт, които докажат това със съответните сертификати;
В) лица, които транспортират стоки или пътници, които трябва да напуснат територията на Словения в рамките на 8 (осем) часа след пресичането на границата;
Г) лице, което пътува транзит през Словения и напусне страната не по-късно от 6 (шест) часа след пресичането на границата;
6. Италия -Сред предвидените изключения от задължението за поставяне под карантина и за представяне на антигенен или молекулярен (PCR) тест, при условие че не са налице симптоми на КОВИД, могат да се откроят следните хипотези:
– влизане в страната за период, който не надвишава 120 часа по доказани причини, свързани с работа, здраве или абсолютна спешност, при изтичането на който лицето следва незабавно да напусне територията на Италия, като в противен случай подлежи на карантина;
– транзит с лично превозно средство през италианска територия за период, който не надвишава 36 ч., при изтичането на който лицето следва незабавно да напусне територията на Италия, като в противен случай подлежи на карантина.
– екипаж на транспортни средства;
7.Франция – Влизане на територията на Франция от страни от европейското пространство /държавите – членки на ЕС, Андора, Исландия, Лихтенщайн, Монако, Норвегия, Сан Марино, Швейцария, Ватикана/, както и от следните държави: Австралия, Южна Корея, Япония, Нова Зеландия, Руанда, Тайланд и Сингапур/ не е свързано с ограничения що се касае до мерките, свързани с неразпространението на болестта COVID-19.
8. Германия – изключения от задължителна карантина и PCR-тест :
– транзитиращи пътници, по най-краткия маршрут вход – изход:
– жители на пограничните зони на Германия, когато става въпрос за времеви период на престой в Германия или в нейна съседна държава до 24 часа;
– транзитиращи пътници с времеви период на престой в Германия до 72 часа, в т.ч.:
– лица, пристигащи в Германия, за да посетят своите роднини от първа или втора степен, съпрузи, партньори в живота или лица, за които има съвместно или споделено попечителство или права за достъп;
– транспортни работници, превозващи пътници или обслужващи транспортиране на стоки и товари по суша, вода и въздух;
9. Белгия – не се изисква PCR-тест, транспортните работници, които пътуват към своите превозни средства попадат в изключенията за пътуване, свързано с работа.
10. Испания – PCR-тест не се изисква от всички пътници, които преминават границите на Испания по суша.
Ситуацията към настоящия момент е динамична, предоставените данни са актуални към 04.01.2021г. и не са изключени последващи промени, за които ще опитаме да ви информираме своевременно.
Съветваме ви преди да предприемете всякакво пътуване да проверите информацията от достоверни източници или да се свържете с нас.

Колеги, напомняме кои са държавите, които имат забрани за тежкотоварни превозни средства във връзка с Коледните и Новогодишните празници.
24-ТИ ДЕКЕМВРИ ( ЧЕТВЪРТЪК, БЪДНИ ВЕЧЕР)
Хърватия – от 15:00 до 23:00 часа. Забраната се прилага за всички превозни средства с максималнодопустима маса над 7.5 тона.
Чехия – от 13:00 до 22:00 часа. Забраната се прилага за всички превозни средства с максималнодопустима маса над 7.5 тона.
Франция – от 22:00 до 24:00 часа. Забраната се прилага за всички превозни средства с максималнодопустима маса над 7.5 тона.
Люксембург – от 21:30 до 24:00 часа – забрана за всички пътища към Франция; от 23:30 до 24:00 часа – забрана за всички пътища към Германия. Забраната се прилага за всички превозни средства с максималнодопустима маса над 7.5 тона.
Словакия –от 24:00 часа на 23.12.2020г до 22:00 часа на 24.12.2020г. . Забраната се прилага за всички превозни средства с максималнодопустима маса над 7.5 тона. Словашката полиция е въвела изключение от тази забрана за всички камиони пътуващи по магистрали, 1-ви клас пътища и всички международни пътища, които влизат в страната от съседни страни, и имат за крайна дестинация на разтоварване Словакия.
Унгария – от 22:00 часа до 24:00 часа. Забраната се прилага за всички превозни средства с максималнодопустима маса над 7.5 тона.
25-ТИ ДЕКЕМВРИ ( ПЕТЪК, КОЛЕДА)
Австрия – от 24:00 часа на 24.12.2020г. до 22:00 часа на 25.12.2020г. Забраната се прилага за всички превозни средства с максималнодопустима маса над 3.5 тона.
Хърватия – от 14:00 до 23:00 часа.
Чехия – от 13:00 до 22:00 часа.
Франция – от 24:00 часа на 24.12.2020г. до 22:00 часа на 25.12.2020г.
Лихтенщайн – от 12:00 до 24:00 часа.
Люксембург – от 24:00 часа на 24.12.2020г. до 21:45 часа на 25.12.2020г. – по пътищата към Франция и Германия.
Германия – от 24:00 часа на 24.12.2020г. до 22:00 часа на 25.12.2020г. Забраната се прилага за всички превозни средства с максималнодопустима маса над 7.5 тона. Изключение от забраната е предвидено за областите : North Rhine-Westphalia, Saxony-Anhalt and Mecklenburg-Vorpommern.
Полша – от 08:00 часа до 22:00 часа. Забраната се прилага за всички превозни средства с максималнодопустима маса над 12 тона.
Словакия – от 24:00 часа на 24.12.2020г до 22:00 часа на 25.12.2020г.
Словения – от 08:00 до 21:00 часа. Забраната се прилага за всички превозни средства с максималнодопустима маса над 7,5 тона.
Швейцария – от 12:00 до 24:00 часаt. Забраната се прилага за всички превозни средства с максималнодопустима маса над 3,5 тона.
Унгария – от 24:00 часа на 24.12.2020г. до 12:00 часа на 25.12.2020г.
26-ТИ ДЕКЕМВРИ (СЪБОТА, ВТОРИЯТ ДЕН НА КОЛЕДА)
Австрия – от 24:00 часа на 25.12.2020г. до 22:00 часа на 26.12.2020г.
Хърватия – от 14:00 часа до 23:00 часа.
Чехия – от 13:00 до 22:00 часа.
Франция – от 24:00 часа на 25.12.2020г. до 22:00 часа на 26.12.2020г.
Лихтенщайн – от 12:00 до 24:00 часа.
Люксембург – от 24:00 часа на 25.12.2020г. до 21:45 на 26.12.2020г
Германия – от 24:00 часа на 25.12.2020г. до 22:00 часа на 26.12.2020г. С изключеие на областите North Rhine-Westphalia, Saxony-Anhalt and Mecklenburg-Vorpommern.
Полша – от 08:00 до 22:00 часа.
Словакия – от 24:00 часа на 25.12.2020г до 22:00 часа на 26.12.2020г.
Словения – от 08:00 часа до 21:00 часа.
Швейцария – от 12:00 до 24:00 часа.
Унгария – от 24:00 часа на 25.12.2020г. до 22:00 часа на 26.12.2020г.
31-ВИ ДЕКЕМВРИ (ЧЕТВЪРТЪК)
Хърватия – от 15:00 до 23:00 часа.
Франция – от 22:00 до 24:00 часа.
Люксембург – от 21:30 до 24:00 часа – забрана за всички пътища към Франция. От 23:30 до 24:00 часа – забрана за всички пътища към Германия.
Унгария – от 22:00 до 24:00 часа
1-ВИ ЯНУАРИ (ПЕТЪК)
Австрия – от 24:00 часа на 31.12.2020г до 22:00 часа на 1.01.2021г.
Хърватия – от 14:00 часа до 23:00 часа
Чехия – от 13:00 до 22:00 часа.
Франция – от 24:00 часа на 31.12.2020г до 22:00 часа на 1.01.2021г.
Лихтенщайн – от 12:00 до 24:00 часа.
Люксембург – от 24:00 часа на 31.12.2020г до 21:45 часа на 1.01.2021г.
Германия – от 24:00 часа на 31.12.2020г до 22:00 часа на 1.01.2021г.
Полша – от 08:00 до 22:00 часа.
Словакия – от 24:00 часа на 31.12.2020г до 22:00 часа на 1.01.2021г.
Словения – от 08:00 до 21:00 часа.
Швейцария – от 12:00 до 24:00 часа.
Унгария – от 24:00 часа на 31.12.2020г до 22:00 часа на 1.01.2021г